, .

CAD / CAM / CAE - софтуерни решения и технологии.

.

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Бюлетин

Анкета

Как да изглежда форума в частта, касаеща софтуера?
1. Да се раздели по категории - CAD, CAM, CAE
2. Да не се променя
3. Друго - отправете предложения

История на CAD софтуера

 

1. История на CAD софтуера, 1960-те години на ХХв.

CAD софтуера, известен още като Computer Aided Design, се е свързвал в миналото с компютърен софтуер, помагащ при чертането или софтуерна програма, която помага на инженерите и проектантите в много области от индустрията да проектират и произвеждат физически широка гама от продукти от сгради, мостове, пътища, летателни апарати, кораби и автомобили до дигитални камери, мобилни телефони, телевизори, дрехи и разбира се компютри! CAD софтуера се свързва също и с CAD CAM софтуера /CAM - Computer Aided Machining/.

Макар че той не е могъл да предвиди съществуването на днешния CAD софтуер, историята на този софтуер не би била пълна, ако не започнем с математика от Алесандрия – Евклид, който през 350 г. преди нашата ера със своя математически трактат „Елементите” тълкува много от постулатите и аксиомите, които са в основата на Евклидовата геометрия, на базата, на която пък днес са изградени CAD софтуерните системи.

Повече от 2 300 години след Евклид е разработена първата иновативна CAD система /доста примитивна в сравнение с днешния CAD софтуер, наречена "Sketchpad"/. Тя е разработена от  Ivan Sutherland като част от доктората му по MIT  в далечната 1960. Sketchpad е особено иновативен CAD софтуер, защото конструктурът си служи със светещ химикал, за да чертае върху монитора. Това е връх на изобретателността на Ivan Sutherland, който дори и през 2004, когато операциите отнемали часове през 60-те можели вече да бъдат извършвани от компютърните технологии за по-малко от милионна част от секундата и чувствителната на допир комбинация от TFT дисплей и извод се използват, не е достигнат. Няма друг такъв CAD софтуер, който да съчетава в себе си такава непосредственост в клиентския си интерфейс.

Sketchpad бил първия CAD софтуер в световен мащаб, но първата търговска софтуерна CAD система с функции за цифрово програмиране е PRONTO, която е била разработена през 1957 от Dr. Patrick J. Hanratty. Ето защо Dr. Hanratty най-често е сочен за „баща на CAD CAM".

Поради доста високата цена на първите компютри и заради уникалните изисквания на инженерите-механици към летателните апарати и превозните средства, първите компании, внедрили CAD софтуера за търговски цели били големите автомобилни компании и тези, които проектирали космически съоръжения. CAD софтуера от първо поколение бил с типични 2D приложения, разработвани от вътрешните IT екипи (често в сътрудничество с университетски изследователи) и първоначално насочени към  автоматично повтарящи се рутинни чертожни дейности. В средата на 60-те години на ХХ век в изследователските лаборатории на General Motors Dr. Hanratty разработил система подобна на CAD, наречена DAC (Design Automated by Computer). Патентовано CAD софтуерните програми са били разработвани от McDonnell-Douglas (CADD пусната през 1966), Ford (PDGS пусната през 1967), Lockheed (CADAM пусната през 1967) и много други.

Също в средата на 60-те години на миналия век the Digigraphics division of Control Data Corporation реализира първата CAD система, пригодена за продажба. Системата била наследник на ранния изследователски CAD софтуер на ITEK /наречен "Електронна чертожна машина” и разпространен от Digital Equipment Corp. PDP-1 mainframe computer) и както CAD софтуера на Sketchpad, входните данни се въвеждали посредством светещ химикал. Digigraphics  струвала $500,000 и само няколко от тях били продадени.

Много от първите изследвания в областта на 2D CAD софтуера били направени в тогавашната Математическа Лаборатория на MIT (сега Департамент по Компютърни Науки). Европейските изследователи също се активизирали и през 1965 г. в компютърната лаборатория на Университета в Кеймбридж екипът на Charles Lang, включващ Donald Welbourn и A.R.Forrest, осъществил серия от изследвания в областта на 3D моделирането на CAD софтуера. Търговската полза за Университета в Кеймбридж, в резултат на тези 3D CAD изследвания започнала да се усеща обаче не по-рано от 1970 г. Другаде в Европа в средата на 60-те години на миналия век френски  изследователи провели първите проучвания в областта на едновременното изчисляване на 3D криви и повърхнинна геометрия.

 

Citroen's de Casteljau направил фундаментална крачка в областта на изчисляването на геометрията на комплексните 3D графики,  а в края на 60-те години Bezier (от Рено) публикувал откритието си, обединяващо някои от алгоритмите на de Casteljau. Работата на двамата -  de Casteljau и Bezier продължава да бъде един от фундаментите на 3D CAD софтуера и до днес. Както MIT (S.A.Coons през 1967), така и Cambridge University (A.R.Forrest, един от членовете на екипа на Charles Lang, през 1968) продължили активна изследователска дейност в областта на пресмятането на сложната (комплексна) 3D геометрия на кривите чрез CAD софтуера.

Към края на 60-те години търговският интерес към приложенията на CAD софтуера все повече нараствал и в края на десетилетието били основани много компании за CAD софтуер, като Applicon, Auto-trol, Computervision (която през 1969г. продала първия търговски лиценз за CAD софтуер на Xerox), Evans & Sutherland, McAuto подразделение на McDonnell-Douglas (действително основата през 1960), SDRC (Structural Dynamics Research Corp.) и United Computing.

Въпреки последвалите вълни на технологични промени, бързия растеж и неизбежните сливания, много от тези ранни CAD компании присъстват и до днес на пазара, някои дори под техните оригинални имена (например Auto-trol), а някои са променили имената си (например United Computing which is now UGS). Едни от първите изследователи като  Dr. Hanratty, който е все още действащ Президент на MCS (Manufacturing and Consulting Services), Dr. Sutherland, Charles Lang са все още много влиятелни.

 

 

 

 

2. История на CAD софтуера, 1970-те години на ХХв.

CAD софтуера започва да се разпространява извън изследователските лаборатории. През 70-те години започва търговското му приложение. Също както през 60-те години, преобладаващата част от CAD софтуера продължава да бъде разработван от вътрешни екипи към по-големите производители на космическа апаратура и автомобили, често работещи съвместно с университетски изследователски екипи. Пред това десетилетие автомобилни производители като: Ford (PDGS), General Motors (CADANCE), Mercedes-Benz (SYRCO), Nissan (CAD-I пуснат през 1977) и Toyota (TINCA пуснат през 1973 от екипа на  Hiromi Araki, CADETT през 1979 също от Hiromi Araki), както и производители на космически съоръжения като: Lockheed (CADAM), McDonnell-Douglas (CADD) и Northrop (NCAD, който и до днес е с ограничено потребление), всички те имали големи екипи от CAD изследователи, разработващи собствени програми.

Повечето СAD програми били все още за 2D проектиране, като основните предимства за производителите били: i) намаляване на грешките при чертане, и , ii) повишаване на скоростта на чертане. Една от най-известните тогава софтуерни 2D CAD програми и една от тези, които съществуват и да днес (само като име) 30 години по-късно, била CADAM (Computer Augmented Drafting and Manufacturing) разработена от Lockheed aircraft company. През 1975 френската космическа компания Avions Marcel Dassault, купува основния код за CADAM от Lockheed, а през 1977 започва разработването на 3D CAD софтуерна програма наречена CATIA (Computer Aided Three Dimensional Interactive Application), която оцелява до днес като една от най-успешните в търговско отношение софтуерни CAD програми в употреба.

Седемдесетте години на миналия век започват с прости  2D CAD софтуерни програми като  CADAM, но проучванията и търговския интерес към 3D CAD софтуера бързо набират инерция и едни от най-значимите проучвания на десетилетието били в областта на комплексното 3D външно CAD моделиране. Докторската дисертацията на K. Vesprille (в Университета в Сиракуза) през 1975 "Computer-Aided Design Applications of the B-Spline Approximation Form", на базата на изследванията на de Casteljau, Bezier, Coons и Forrest от 60-те години и ранните 1973)  разработки на R.F.Risenfeld (също в Университета в Сиракуза) продължава да бъде един от фундаментите на комплексната 3D графика и външно моделиране на 3D CAD софтуера до днес.

Първата цялостна програма за 3D моделиране, SynthaVision от MAGI (Mathematics Application Group, Inc.) била реализирана през 1972, не като CAD софтуер, а като програма представяща 3D анализи излагането на ядрена радиация. 3D моделите на SynthaVision били цялостни, подобно на тези на CSG (constructive solid geometry) моделите, използвани по-късно от 3D CAD софтуера. Като цяло чрез и въпреки постоянното развитие на компютрите, тримерното моделиране използва все още сериозни изчисления за повечето практически приложения. Значителни успехи през десетилетието в този тип изследвания били постигнати от екипа на Charles Lang (в Университета в Кеймбридж) и от Herb Voelcker и неговия екип (University of Rochester's Production Automation Project). Подходите на двата екипа през 1970 били фундаментално различни, но CAD софтуерните продукти са изцяло базирани на техните проучвания.

Усилията на Herb Voelcker насочени към CSG твърдотелното моделиране дали резултат през 1978 с пускането на твърдотелен моделиер PADL (Part and Assembly Description Language). Той се използва впоследствие и в няколко търговски софтуерни CAD приложения на 3D твърдотелното моделиране. В началото на 70-те години B. Baumgart от Университета в Станфорд представил информационните структури B-rep (представяне по контур) и техните предимства при мрежовите приложения. Но този, който в средата на седемдесетте години на миналия век провежда особено сериозни изследвания върху b-rep приложението на твърдотелното моделиране е Ian Braid, работещ в екипа на Charles Lang в Университета в Кеймбридж. Кулминацията на тези проучвания била през 1978 с пускането на твърдотелния моделиер BUILD – първото истинско контурно представяне на реален твърдотелен моделиер. Скоро след това Ian Braid се преместил в Shape Data Ltd. - консултантска компания за CAD софтуер, основана през 1974 г.от Charles Lang, Ian Braid и др. в Кеймбридж.

Все по-нарастващата мощ на компютрите, и по-специално широкото представяне на по-евтини мини компютри с оптимизирани Fortran компоненти и терминали пригодени за графики, направили CAD софтуера по-достъпен за инженерите. Пазарът на CAD софтуер бил оформен и в края на десетилетието трябвало да бъде много силен и доходоносен. Все по-нарастващото развитие, разпространение и използване на CAD софтуера било много навременен призив към създаването ня система за стандартизация в бранша.

И така в късната 1979 г. Boeing, General Electric и NBS (тогава Национално Бюро по Стандартизация, сега NIST, Национален Институт по Стандарти) се съгласили да започнат първото внедряване на IGES (Initial Graphic Exchange Standard), който бил публикуван още следващата година. IGES улеснявал трансфера на ЗD кривите и повърхнините между различни 3D CAD програми и въпреки другите инициативи продължил да бъде най-широко използвания формат за трансфер на данни в CAD софтуера и до днес.

През 70-те години били основани много компании, които предлагали CAD софтуер. Били пуснати и много нови CAD програми. През 1970 била основана M&S Computing (станала по-късно Intergraph), а през следващата година Dr. Hanratty основал MCS. През 1972 MCS пускат ADAM CAD софтуера, който скоро бил лицензиран като OEM продукт от останалите компании за CAD софтуер, вкл. Computervision, Gerber Scientific и United Computing и бел използван като and was used as the база (ядро) на техните CAD системи с търговско приложение.

В края на десетилетието, се формирала и първата вълна от CAD доставчици и много компании в областта на автомобилостроенето, космическите технологии и електрониката използвали някои от CAD приложенията. Търговският CAD софтуер, включвал: Auto-Draft на Auto-trol, Calma, CADDS на Computervision, CADAM на IBM (продаван под името Lockheed), IGDS (Interactive Graphics Design Software) на M&S Computing и Unigraphics на McAuto (резултат от придобиването на McAuto през 1976 от United Computing). Всички те се борели за спечелване на пазарен дял на новия и динамичен CAD пазар. Пазарът на CAD софтуер и хардуер нараснал от 25 млн.щатски долара през 1970 до почти 1 билион щатски долара през 1979, чрез инвеститорския интерес към CAD софтуера доставчиците поддържали тази тенденция.  Не е изненадващо, че през 1979 Auto-trol се превърнал в първия успешен CAD доставчик. Това било десетилетие, което усетило основните предимства на CAD софтуера, по-специално в областта на фундаменталните геометрични алгоритми, на базата, на които се гради той. Също толкова важно е и непрекъснатото развитие на компютърния хардуер, докато новите мини компютри VAX, пуснати от DEC, мини компютрите на Data-General,HP и Prime продължаваха тенденцията към понижаване на цените на компютрите, това даде възможност CAD софтуера да стане достъпен и до по-малките компании.

В края на седемдесетте години новите програмни езици като „С”  и по-простите операционни системи като UNIX започнали да стават все по-широко използваеми. Първото поколение настолни компютри с графични възможности (като серията HP9845 на Hewlett-Packard от 1978) стимулирали инженерите да експериментират в програмирането и да предизвестят края на ерата на работните станции.

 

3. История на CAD софтуера, 1980-85

В началото на 80-те години CAD софтуера, който до този момент бил предимно предмет на изследвания, се превърнал изведнъж в търговска печалба. В CAD индустрията, обаче в края на десетилетието се развихрила жестока търговска конкуренция провокирана от все по-амбициозните търговски планове за развитие, както и от безпрецедентните промени в хардуера и CAD софтуерните технологии.

В началото на 80-те години новата VAX серия мини компютри на DEC започнали да доминират при инженерните изчисления и CAD приложенията. В известен смисъл Micro VAX на DEC парадоксално превръщат компаниите в технологични лидери и предвещават предстоящата ера на работните станции (което незабавно би довело до края на DEC) като налагат нови стандарти в цените, представянето и достъпа. Това се превръща в първия компютър, на който може успешно да се стартира CAD софтуер, без да се изискват допълнително енергия или охлаждане.

На пазара на CAD софтуер през 1980 г. компанията M&S Computing се преименува на Intergraph  и има успешно IPO през 1981. През 1983 Intergraph пуска InterAct и InterPro -3D CAD серии за сложно моделиране на повърхнини, базирани на VAX и MicroVAX процесорите на DEC. По това време най-успешния CAD софтуер бил продаван като ключ за хард- и софтуерни пакети. Търговския потенциал на CAD софтуера бил използван и за да се продават техните компютри. HP пък комплектовали през 1980 търговските групи на CAD софтуера, за да развиват PE CAD. Avions Marcel Dassault създал Dassault Systemes subsidiary през 1981 и подписал търговско и маркетинг споразумение, позволяващо на IBM да препродава CATIA CAD. Връзката на CATIA (която била допълнение на CADAM, осигуряващо 3D моделиране и NC функции) и IBM продължава и до днес. През 1981г. GE също се присъединила към този пазар с придобиването на CALMA, която по това време печелела над $100 милион годишно.

DEC била безспорен доставчик номер едно в пренаселения пазар на мини компютри в началото на осемдесетте години. Ново предизвикателство – работната станция на UNIX- се появило, за да направи по-бързо от всички, особено от DEC, революция на компютърния и CAD софтуерен пазар. Отворената архитектура на UNIX открила нови хоризонти през компютърния пазар към нови вълни от евтини, лесни за поддръжка и ефективни работни станции със специално пригоден хардуер за научни цели, за инженерни дейности и разбира се за CAD приложенията. Тенденцията, започната от  Apollo Computer през 1980г., била продължена от Sun Microsystems през 1981 и Silicon Graphics през 1982. Производители като IBM, DEC, Burroughs, Unisys, Data-General, Wang и др. изведнъж били поставени в трудна ситуация. Новите фирми на пазара използвали предимствата на отворената архитектура техния UNIX, за да се фокусират върху бързото усъвършенстване на хардуера и завладяване на пазарни дялове, докато традиционните доставчици били принудени да поддържат скъпите си операционни системи, съпроводени от хардуера, останал им в наследство.  

Персоналните компютри се появили за първи път в началото на 80-те. IBM пуснала първото си PC през 1981, а Autodesk, основан през 1982, през ноември 1982 демонстрирал първият CAD софтуер за PC, наречен "AutoCAD Издание 1". Adra Systems била основана през 1983г. и скоро след това пуснала своя CADRA 2D CAD софтуер. Bentley Systems била създадена през 1984г. и пуснала своя MicroStation, IGDS CAD приложение за персонален компютър на Intergraph. През следващите години била основана Micro-Control Systems, която пуснала първия 3D wire-frame CAD софтуер за персонален компютър "CADKEY". Apple пуснал първия Macintosh 128 през 1984г., а през 1985г. бил създаден Diehl Graphsoft и пуснали в експлоатация MiniCAD, който скоро се превърнал в най-продавания софтуер на Мac. Въпреки, че персоналните компютри и Mac-овете постоянно увеличавали мощта си през осемдесетте години на миналия век, а AutoCAD продължавал да печели солидни пазарни позиции (независимо от това, че бил осмиван от водещите доставчици на CAD софтуер) всеобщия недостиг на енергия в процесора, както и слабото графично представяне съчетани с работните станции UNIX, означавало че поне до следващото десетилетие персоналните компютри няма да постигнат революционен ефект в индустрията на CAD софтуера.

През цялото десетилетие, новото поколение мощни UNIX работни станции и възникналите 3D версии, били необратимо заменени на CAD пазара от 3D и твърдотелното моделиране.

През  1981г. Unigraphics пуска собствен CAD софтуер, наречен UniSolids и базиран на PADL-2 CSG ядрото за твърдотелно моделиране на Voelcker. А през 1982г. екипът на Ian Braid, Charles Lang и този на Shape Data от Кеймбридж в Англия, пускат Romulus b-rep твърдотелен моделиер; първото търговски ориентирано ядро за твърдотелно моделиране, разработено за директна интеграция с CAD софтуера. Romulus обединил CAM-I AIS (Computer Aided Manufacturers International's Application Interface Specification) и бил единственият твърдотелен моделиер (различаващ се от наследника си Parasolid) предлагал някога тристранния стандарт API с цел да улесни интеграцията на високо ниво с множеството CAD програми. Romulus бил бързо лицензиран от Siemens, HP и няколко други доставчици на CAD софтуер. Първата версия на The first IGES била публикувана през 1980, но вече се очертавали промени при използването на  3D CAD софтуера, използващ твърдотелни модели, а нуждата от такъв CAD софтуер, който да управлява както данните за продукта, така и свойствата на материала, заглаждането на повърхнините, допуските и т.н., продуцира нуждата от нов стандарт за обмен на данни. През 1984г. по инициатива на PDES (Product Data Exchange Specification) в Европа започнало да се говори за новите нужди.

През 1985 била пусната новата Версия 2 на CATIA, като CAD програма независима от CADAM. Друг френски CAD доставчик - Matra Datavision (основан през 1980г.), пуснал свой 3D CAD софтуер за твърдотелно моделиране, наречен Euclid-IS, който използвал уникална комбинация от планарни фасетни повърхнини с CSG структура.

Ядрото за твърдотелно моделиране на Romulus преминал през няколко обновявания свързани с управление на асемблирането, заместването, хармонизирането и др. преди да бъде пуснат през 1986 г. Също така през 1985г. Evans & Sutherland, които изградили близки отношения с Charles Lang и Ian Braid за няколко години  и били заинтересовани от развитие на CAD софтуера по отношение на допълване на графичните му терминали и търговски възможности, придобили Shape Data.

Скоро E&S упълномощили Bernard Solomon и екипа му в Shape Data да стартират разработването на Romulus-D 3D CAD софтуер. Romulus-D била иновативна 3D CAD програма, разработена на базата на ядрото за твърдотелно моделиране Romulus. Romulus-D стартирала на работната станция Apollo и използвала DOMAIN мрежата на Apollo, за да осигури на CAD индустрията 3D CAD софтуер с възможности за свързване, включващ моделиране на асемблирането, пълно управление на продуктовите конфигурации и функции за промяна на контрола.

Около 1985 СAD индустрията изглежда била тласната в подходящата посока чрез подобрения във функционалността на софтуера и използвайки увеличаващите се преимущества на компютърния хардуер. Марджините от печалбата били големи, тъй като и цените на CAD софтуера оставали високи, независимо от понижението на цените на хардуера. Това обуславяло сериозния растеж на продажбите. Computervision с годишен приход надхвърлящ 350 милиона долара, бил лидер на пазара, пред  GE/CALMA, Applicon и Intergraph, следвани от McDonnell-Douglas/Unigraphics и  IBM/CATIA. Точно тогава, през 1985г., на пазара се появил нов и много агресивен доставчик на 3D софтуер за твърдотелно моделиране, Parametric Technology Corp. (сега PTC) – търговската реалност се променила и в много отношения индустрията вече нямало да бъде същата.

4. История на CAD софтуера, 1986-89

Доставчиците на CAD софтуер започнали осемдесетте години като група от бързо разрастващи се компании, печелещи от бързите темпове на развитие на компютърния хардуер и потенциала на пазара, който се разширявал с понижаване на цените на компютрите и стойността на поддръжката на CAD софтуера. Това направило CAD софтуера достъпен за повече потребители.

 Цените на CAD софтуера останали изгодно високи и през 1981, когато приходите на  CAD пазара възлизали на 1 милиард долара, очакванията за постоянно нарастване навлезли и в CAD индустрията. Схващането, че основните характеристики на CAD софтуера са безспорни и, че новите конкуренти като Matra Datavision, лесно ще бъдат отстранени, помогнало на водещите CAD доставчици да развият дистрибуторска мрежа.

Придобиването на CALMA от GE през 1981 и на CADAM от Dassault през1986 усилило чувството на задоволство на CAD пазара като започнала тенденция на консолидация чрез придобиване, която продължава и до днес.

По-нататъшната тенденция била задоволително сътрудничество в CAD индустрията; производителите на космическа и автомобилна техника не инвестирали вече в собствени разработки в областта на CAD софтуера и започнали да купуват големи количества такъв софтуер от търговските доставчици.  Boeing стартирал своя TIGER 3D CAD софтуерен проект през 1980г., но през 1988 обявили, че CATIA ще бъде използвана за проект на новия самолет 777, предвиждайки приход от около 1 милиард долара за IBM-Dassault. След своя CADANCE CAD софтуер, в началото на 80-те GM започнали разработването на GDS CAD софтуер, но около 1988 г. пуснали С4 (CAD CAM CAE CIM) софтуер, за да консолидират и рационализират големия брой различни CAD програми, използвани тогава. По аналогия с него космическия отдел на McDonnell-Douglas създава С3 (CAD CAM CALS) инициативата по сходни причини. През 80-те CAD от вътрешно развоен софтуер се превърнал в търговски решения, обещаващи на CAD доставчиците разширяване на пазара и увеличаване на приходите.

Когато през 1987г. Parametric Technology Corp. пуска първата UNIX работна станция с 3D CAD софтуера Pro/ENGINEER, водещи доставчици на CAD софтуер били: Computervision (CADDS), Intergraph (IGDS и InterAct), McDonnell-Douglas (Unigraphics), GE/CALMA, IBM/Dassault (CADAM и CATIA) и SDRC (I-DEAS, пуснат през 1982). Тези доставчици започнали да отхвърлят Pro/ENGINEER, кaто неуместен, недоразвит и нестабилен. 18 месеца след пускането на Pro/ENGINEER, CAD пазара и екипите по продажби, маркетинг и развитие на големите CAD доставчици били доста объркани, когато Parametric Technology продала нов лиценз за 3D CAD софтуер на рекордна цена.

Pro/ENGINEER безвъзвратно променил очакванията на потребителите от CAD функционален интерфейс, лесна употреба и особено висока скорост на твърдотелно моделиране. Pro/ENGINEER била първата 3D CAD система, която напълно реализирала концепцията, демонстрирана за първи път преди 20 години в Sketchpad на Ivan Sutherland (с изключение на светещия химикал), но базирана изцяло на твърдотелното моделиране и на исторически характеристики.

 Буквално за една нощ Pro/ENGINEER превърнал потребителския интерфейс на CAD програмите на останалите доставчици в остарял. Pro/ENGINEER широко използвал  X-Windows на UNIX, за да осигури потребителски интерфейс със спускащи менюта, менюта, чувствителни към подтекста,  падащи менюта, полета за въвеждане на информация, икони и други лесно достъпни за потребителя характеристики. Сравнени с Pro/ENGINEER, вече създадените CAD програми, базирани на собствени операционни системи, написани на  Fortran, били бавни, тромави и изглеждали не конкурентоспособни. 

MDM&E/Unigraphics (McDonnell-Douglas Manufacturing & Engineering) бил първият голям CAD доставчик, напълно осъзнал спешната нужда от работни станции UNIX и един от малкото с опит в поддръжката на многобройни хардуерни платформи (поддържал различни модели на Data-General от 1976 г. и на DEC от 1977 г. ). През 1987г. John Mazzola, Tom Curry и Jerry Maryniak възприели, т.нар. стратегия на "отворена хардуерна платформа", според която Unigraphics била доставена до работната станция  UNIX  от Apollo, HP и Sun с  HP версията, която била пусната първа (в началото на 1988). Dassault Systemes също доставили CATIA до новата работна станция UNIX RISC на IBM (RS6000) под натиска на близките пазарни взаимоотношения с IBM и така RS6000 била поддържана от CATIA Версия 3, също пусната през 1988.

Dassault, заедно с наследството си в областта на космическите технологии, вече били спечелили и доста солидна репутация в областта на сложното тримерно повърхнинно моделиране, когато се появил Pro/ENGINEER. Dassault вече били поели сериозни ангажименти пред Boeing и се почувствали застрашени от Parametric Technology. MDM&E/Unigraphics също били сериозно застрашени от Pro/ENGINEER и били принудени да отреагират много бързо. И така, в края на 1988 г. Unigraphics business придобили Shape Data от Evans & Sutherland. Екипът на Unigraphics бързо възстановил PADL-2, базиран на UniSolids – за твърдотелно моделиране и през 1989 представили по-интегрирана и конкурентоспособна CAD програма за твърдотелно моделиране, базирана на Parasolid и наречена UG/Solids.

Parasolid била разработена от John Owen и неговия екип в Shape Data с цел да е в по-голяма степен съвместима с предишното ядро за твърдотелно моделиране Romulus, запазвайки CAM-I AIS API. Ron Davidson пуснал през 1989 г. Parasolid като "de-facto standard" бизнес ядро за твърдотелно моделиране и скоро след това лицензирал Parasolid за интеграция CAD програмите на Siemens-Nixdorf, General Dynamics, Fujitsu и др. Отделно, Charles Lang и Ian Braid основали в Кеймбридж, Англия Three-Space Ltd.  и били ангажирани от Dick Sowar's Spatial Technology (която била основана от by Sowar и John Rowley през 1986) да разработят ACIS – ядро за твърдотелно моделиране за  Strata CAM софтуера на Spatial Technology. Първата версия на ACIS била пусната през 1989 и бързо била лицензирана от HP за интеграция с техния ME CAD софтуер.

Японските изследователи също били много активни през 80-те години. Професор Fumihiko Kimura и неговият екип от Университета в Токио правели изследвания в областта на твърдотелното моделиране от началото на десетилетието. Един от изследователите на Проф. Kimura, Dr. Hiroaki Chiyokura, се преместил в Ricoh в средата на осемдесетте години и през 1987 Ricoh пуснали DesignBase - ядро за твърдотелно моделиране което било уникално с това, че използвало Gregory повърхнини (противоположно на NURBS) като базова геометрия. Designbase била бързо възприета от много японски доставчици на CAD софтуер и Ricoh започнали да я продават през 1989 чрез офисите си в САЩ. Това поставило началото на "войната на CAD ядрата" между ACIS, DesignBase и Parasolid, която продължила и през следващото десетилетие.

На компютърния хардуерен пазар се разразили „война на работните станции” между Apollo Computer, Sun Microsystems, SGI, HP, DEC и IBM, която достигнала точката на кипене през 1987г., когато Apollo Computer достигнал трето място след IBM и DEC. През 1989 HP придобил Apollo Computer и се изкачил на втора позиция в края на десетилетието, RISC процесори от първо поколение. HP и Sun се очертали като най-силните доставчици на работни станции с широко приложение. По това време DEC отчаяно търсел начини да възроди доминиращата си роля от 80-те години, а IBM били на крачка от една от най-големите загуби в корпоративната история на САЩ.

На CAD пазара Pro/ENGINEER – CAD софтуера на  Parametric Technology продължил да доминира с 3D твърдотелното моделиране, което предлагал. По-големите доставчици на CAD софтуер обучавали търговците си да разпространяват послания като "Pro/ENGINEER е лесен начин да се сдобиете с бъгове”, като едновременно с това разработвали „Продукти – убийци на Pro/ENGINEER”. Екипи от програмисти на 3D CAD софтуер работели до късно вечер и през почивните дни, опитвайки се да променят клиентския интерфейс на Pro/ENGINEER и да пригодят към него своите продукти.

Индустрията започнала десетилетието вяло, но случилото се и отражението му върху доставчиците на CAD софтуер, било доста съществено. Потенциалът на CAD пазара се разширил неимоверно, но в резултат на рецесията в Европа и Америка, цените на CAD софтуера се понижили, редуцирайки и предвижданите сериозни печалби. Към края на десетилетието водещи CAD доставчици станали: Dassault Systemes (CATIA), Parametric Technology (Pro/ENGINEER), MDC (Unigraphics) и SDRC (I-DEAS).През 1988 г. Computervision, както и  CALMA били купени от Prime Computer (който сам по себе си бил на ръба на банкрута), който заедно с Intergraph загубили инерция, която вече никога не възстановили.

Очаквайте продължение в следващия брой.